ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В РАЙОНА

Балчик – Двореца и Ботаническата градина

Балчик е град, в който са влюбени художници и поети. Не случайно румънската кралица Мария избира живописната местност около реката, за да изгради своята резиденция. Това не е дворец, който да впечатлява с мащабност и великолепие. Напротив – всички сгради в комплекса се впипсват органично в пейзажа – малки каменни вили с покриви от турски керемиди, приютявали някога кралицата, семейството и антуража й са разпръснати из великолепния парк. Израстналите край реката огромни каваци нарочно са заобикаляни при прокарването на алеите, дори трите воденици все още са тук.
Резиденцията на Кралица Мария заедно с Университетската Ботаническа Градина образуват Арихитектурно-парков комплекс „Двореца“ – групов паметник на културата от национално значение. Той е разположен по протежението на морския бряг, на терен с голяма денивелация с обособени тераси – градини, свързани помежду си със стръмни стълби, зелени тунели и арки. Ботаническата градина е създадена през 1955-та година от Софийския Университет с цел в нея да се обучават студенти. Ботаническата градина е известна с представените колекции от тропични и субтропични екзоти, както и други уникални растения. Забележителна е колекцията от едрозамерни кактуси и сукуленти, експонирани на открито през топлите месеци на площ от около 1 дка.
Интерес за специалисти и туристи представляват и успешно запазените в парка още от кралско време екзотични видове като каучуково, бонбонено, книжно дърво, древно гинко, метасеквоя, едроцветна магнолия, лирово дърво и др. Емблематично е килимното зацветяване в Божествената градина и красиво оформените партери и кътове на градината, в които са представени едногодишни пролетни и летни цветя, алпийска и водна растителност, папрати, защитени и редки видове, лиани, цъфтящи и вечнозелени храсти. В тази неповторима градина се отглеждат над 4600 растителни вида.
Освен красив кът на България Университетската ботаническа градина в Балчик е място за изследователска и научна дейност, студентски практики, инициативи, свързани с екологичното образование и изкуството.
Градината е спасителен център на редки и застрашени видове по Вашингтонската конвенция. Тя е член на Световния съвет на ботаническите градини BGCI, Европейския консорциум на ботаническите градини, Образователната мрежа за екологично образование в ботаническите градини (EBGEN). Участва със своите колекции в обмена на семена Index Seminum с ботанически градини от цял свят

Нос Калиакра

Калиа̀кра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, намиращ се на 12 км от Каварна, на 60 км от областния център Добрич и на 70 км североизточно от Варна. Калиакра е природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето.
Заливът, образуван от нос Калиакра, представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морска радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис. Тук гнезди аристотелевият корморан и могат да се наблюдават делфини.
Първите данни за обитатели на тази територия датират от 4ти век преди Новата Ера. В този период областта е била населявана от тракийското племе тиризи. Те дават и първото му име – Тиризис.
Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341 – 342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на 4 век още по-навътре от края на носа е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2,90 м. При археологически разкопки, извършени през 20 век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.
Най-известната, свързана с Калиакра, е за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск, наречен „Портата на 40-те девици“ в тяхна памет.
Друга легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за когото се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“.

Природен Парк "Златни Пясъци"

Природен парк Златни пясъци е с площ от 13,2 кв.км и е вторият обявен парк от 11-те природни паркове в страната. Намира се на 17 км североизточно от гр. Варна. Разположен е успоредно на морския бряг и обгражда едноименния курортен комплекс. Дължината на парка е 9,2 км, а средната ширина 1,2 км. Най-високият връх е Чиплак тепе – 269 м, а средната надморска височина е 110 м. На север парка граничи със с. Кранево, на запад със селскостопански земи, на изток с шосето Варна – Кранево, а на юг със земи от горския и селскостопански фонд.
Целта при създаването на парка е запазване и защита на ценни растителни и животински съобщества и характерни ландшафти.
Когато през 1943 г. е обявен НП Златни пясъци, никой не е предполагал, че именно там след 13 г. ще започне изграждането на един от най-големите ни морски курорти. Курортен комплекс Златни пясъци не само се разполага върху тогавашния народен парк, но и взема името му.
Природният парк е Защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, част от екологичната мрежа Натура 2000.
На територията на парка са разработени пет туристически и пет специализирани маршрута, които представят биологичното и ландшафтно разнообразие и са подходящи за пешеходен туризъм, природо – познавателен туризъм, велотуризъм, детски туризъм, фототуризъм, хора със специални нужди. По протежение на маршрутите са разположени кътове за отдих – навеси и беседки с пейки, маси и огнища в близост до старинни чешми. Погледни места разкриват панорамни гледки морето, парка и курортния комплекс. Посетителският и информационен център на Дирекция на природен парк Златни пясъци се намира на пътя Варна-Златни пясъци-Албена на 1км след светофара на КК Златни пясъци. През летния сезон (май – октомври) от град Варна до него може да се стигне с автобусни линии 109 и 209 (спирка до х-л Зора), а през останалото време с автобусна линия 109.
Центърът предлага:
• водачество по маршрути;
• тематични лекции и беседи и аудио-визуално представяне на защитени територии;
• информационни издания и публикации за природните паркове и природозащитата в България;
• удобен паркинг за автомобилите на гостите.

Исторически Музей Варна

През 1945 г. варненският музей е обявен за държавен. През 1950 г. му е предоставена сградата на първоначалното училище на ул. “Шейново”. Там през 1952 г. е открита новата му експозиция. От 3 март 1983 г. за експозицията на Археологическия музей е предоставен първият етаж от сградата на Девическата гимназия със съответните фондове в приземието като част от новия Историко–художествен музей. От 1993 г. сградата на Девическата гимназия изцяло е заета от възстановения Археологически музей. Създадена е нова експозиция с разгърната площ от около 2000 кв. м, там е представена и постоянна експозиция на икони от XVI–XIX в.
Днес Варненският археологически музей е сред най–големите музеи в страната. В него се съхраняват едни от най–забележителните и ценни паметници на световната култура. Той се превърна в културен и научен център с много висококвалифицирани специалисти. Музеят и неговите колекции представят България на десетки национални и международни изложби. Със свои самостоятелни изложби е гостувал на прочути музеи във Франция, Германия (два пъти), Япония, Израел, Италия и на световните изложения в Севиля (Испания)–1992 г., и Лисабон (Португалия)–1998 г. Паметниците от експозицията и фондовете на музея са база за работа на редица наши и чужди специалисти. Експонатите и музейните обекти Аладжа манастир и Римски терми са едни от най-посещаваните от хилядите туристи на Българското Черноморие.